Уикипедия:Списък на правописни грешки

А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ъ · Ю · Я

Легенда (квадратните скоби са само указание и не се поставят в самите примери):
[форма с грешка] ([правилна форма], [обяснения, ако са необходими]).

А

• а ми (ами) Пример: Ами не знам...
• абитурент, абитюрент, абитюриент, абитьорент (абитуриент)
• абсолутен (абсолютен)
• абуриген, абуруген (абориген)
• Авганистан (Афганистан)
• адрез (адрес, проверка: адресирам)
• Адриятика, адриятически (Адриатика, адриатически)
• азиятец (азиатец)
• айрогара (аерогара)
• акомолатор, акумолатор, акомулатор, аколоматор, аколуматор (акумулатор) от к.лат. accumulātor
• аксесуар (аксесоар)
• актоално (актуално)
• амолет (амулет)
• анцук, анцунг (анцуг) от немски Anzug – костюм
• апартамен (апартамент)
• аператив, аперетив (аперитив)
• апстрахирам (абстрахирам)
• апък ( а пък)
• аргомент (аргумент)
• ас (аз – лично местоимение; „ас“ е вид карта или изтъкнат специалист, летец)
• асансиор, асансйор (асансьор)
• асвалт (асфалт)
• асвалтиран (асфалтиран)
• астегматизъм (астигматизъм)
• атски, ацки, адцки (адски)

Б

• базик, базици (бъзик, бъзици)
• балха (бълха)
• Бангладеж (Бангладеш)
• барплод (барплот)
• батерий (батерии) – Всички думи в българския език, завършващи на -ия, в множествено число се пишат с две букви и накрая. (Например: анимации, активации, конфигурации, материи, претенции, таксиджии, тенекиджии, функции)
• беберон (биберон, фр. biberon)
• бег (бек, когато става дума за футболист, от англ. back)
• безскруполен, бескрупулен, бескруполен, безкрупулен, безкруполен (безскрупулен)
• безледно, беследно (безследно, проверка: без следа)
• безопастност (безопасност, проверка: безопасен)
• безпорно, беспорно (безспорно, проверка: без спор)
• безмислен, бесмислен (безсмислен)
• безскраен, бескраен (безкраен)
• безучасен (безучастен, проверка: участие)
• Беларуст, Беларуз (Беларус)
• белешка (бележка)
• бес (без)
• бесетка (беседка)
• бетствие (бедствие, проверка: беда)
• бифш, бифша (бивш, бивша)
• бицебс, бицебси (бицепс, бицепси)
• благодария (благодаря)
• блянуван(а) (бленуван(а))
• бодалкам (будалкам)
• боксувам (буксувам)
• болче (болтче)
• бомбони (бонбони, идва от фр. бон)
• бомбандирам (бомбардирам)
• бонгало (бунгало)
• боноси (бонуси)
• братовчет, братовчетка (братовчед, братовчедка)
• бръмбър (бръмбар)
• брамча, брамчът (бръмча, бръмчат)
• бубина (бобина)
• буклук (боклук)
• булонка (болонка)
• булченски (булчински)
• бумбе (бомбе)
• бутка (будка)
• бъкалия (бакалия)
• бългърски (български)
• бърдак (бардак)
• бъсма (басма)
• бюджед (бюджет)
• бяли (бели)

В

• в (във, пред думи и съкращения започващи със звук /в/ или /ф/ — „във Варна“, „във VIP“; както и когато предлогът получава самостоятелно ударение, при самостоятелна употреба – „във или извън контейнера“, „около и във града“
• вапрос, въпроз (въпрос)
• варви, варвя (върви, вървя)
• ваком, вакум (вакуум)
• вариянт (вариант)
• ваща (вашата)
• весник (вестник, проверка: вести; освен когато е име в оригинал. Пример: македонския „Утрински весник“)
• верно (вярно)
• ветрина (витрина, от vitreous – стъклен)
• взаимствам (заимствам)
• взаймно (взаимно)
• визш (висш, проверка: висок)
• викъм (викам)
• Вилхем Тел (Вилхелм Тел)
• винтолатор (вентилатор)
• випусник (випускник)
• вирустна, вирустен, вирустни (вирусна, вирусен, вирусни)
• вишестоящ (висшестоящ, проверка: висш)
• виш (висш, проверка: висше учебно заведение)
• вишист (висшист)
• виш (виж, проверка: виждам)
• вище, виште (вижте)
• вкустно (вкусно)
• влезна(вляза)
• вложили (вложи ли, при питане ед.ч – ако е мн.ч., тогава е правилно)
• воено (военно, проверка: военен)
• волкан (вулкан)
• впечетление (впечатление)
• в последствие (впоследствие)
• в пред вид/впредвид(предвид)
• времено (временно)
• връзник (връстник)
• връска (връзка)
• в следствие (вследствие)
• възвращаемост (възвръщаемост)
• въспирам, възспирам (възпирам)
• възоснова на (въз основа на, 3 думи)
• възръст (възраст)
• възтание, възстание (въстание)
• възтановявам, въстановявам (възстановявам)
• вятар (вятър)

Г

• гараш (гараж)
• генеколог (гинеколог)
• геникологичен (гинекологичен)
• генитична (генетична)
• герои (герой, ако става дума за ед.ч. – ако е мн.ч. тогава е правилно)
• герой (герои, ако става дума за мн.ч. – ако е ед.ч. тогава е правилно)
• геройте (героите)
• гигандски (гигантски)
• глатка, глатки (гладка, гладки)
• глетка (гледка)
• глъдка (глътка)
• глотеос, глотеус (глутеус)
• гостба, госба (гозба)
• голями (големи)
• гравство (графство)
• грат (град)
• грацка (гръцка или градска)
• грацки (градски, гръцки)
• градос (градус)
• гурила, гурилче (горила, горилче или гурела от гурел, гурелче)
• гърк (грък) – пише се и се произнася грък за благозвучие, въпреки че държавата е Гърция

Д

• да ли (дали, при питане – пример „Виж дали той е там?“)
• данеби (да не би)
• давасе (дава се, пример: „Дава се под наем“)
• дай те (дайте)
• далбока (дълбока)
• дарво (дърво, дървен)
• даржава (държава)
• дванайсе, дванайста (дванайсет, дванайсета)
• двойнствен (двойствен)
• дволичник (двуличник)
• двуеточие (двоеточие)
• двуични (двоични)
• двуомя (двоумя)
• двуцефка (двуцевка)
• дедектив (детектив)
• детствен (девствен)
• деветнайсе, деветнайста (деветнайсет, деветнайсета)
• девятка (деветка)
• девственна, дествена (девствена)
• десятка (десетка)
• дествен, дествена (девствен, девствена)
• дественост (девственост)
• децки (детски)
• джоп (джоб)
• дизертирам (дезертирам)
• дизертьор (дезертьор)
• дименция (деменция)
• димокрация (демокрация)
• дигам (вдигам)
• дилар (дилър)
• дисконфорт (дискомфорт)
• добар (добър)
• Доброджа, доброджански (Добруджа, добруджански)
• довот, довут (довод)
• дозина (дузина)
• докъто, до като (докато)
• доло (долу)
• долър (долар)
• дондуркам (дундуркам)
• до скоро (доскоро – ако става дума за сбогуване, тогава е правилно, примерно „До скоро виждане!“)
• досек, досък (досег)
• до тук (дотук)
• дохувит (духовит)
• дразна (се) (дразня се)
• древногръдски (древногръцки)
• друид (дроид, когато става дума за робот)
• думатите (доматите – мн.ч., домат м.р.,ед.ч.)
• дуспа (дузпа)
• дъвчим (дъвчем)
• дълаг (дълъг)
• дъндания (дандания)
• дятка (дядка)

Е

• е няма (я няма ж.р.)
• евтанация, ефтаназия (евтаназия)
• едар (едър)
• еденица (единица, проверка: един)
• еденична, еденичен, еденично (единична, единичен, единично)
• единайсе, единайста (единайсет, единайсета)
• единственно (единствено, проверка: единствен, не единственен)
• единтичен (идентичен)
• експлоадирам ('експлодирам'експлоатирам)
• експресо (за кафето еспресо)
• елексир (еликсир)
• енергиина, енергиини (енергийна, енергийни)
• ентелектуален, ентелектуалец (интелектуален, интелектуалец)
• ентелигент, ентелегент (интелигент)
• ентусиас (ентусиаст)
• ероглиф (йероглиф)
• еродиран (ерудиран)
• есено (есенно, проверка: есенен)
• ессе (есе)
• ефтин (евтин)
• ефемизъм (евфемизъм)

Ж

• жарак (жарък)
• женидба (женитба)
• жирав (жираф)
• жилъв (жилав)
• житон (жетон)

З

• забършиш (забършеш)
• завоцки (заводски)
• завреж (завреш)
• загатка (загадка)
• задгърбвам (загърбвам)
• замесник (заместник, проверка: място)
• замервам (когато се употребява вместо измервам)
• замръзен (замразен, проверка: мраз)
• записъл (записал)
• засложава (заслужава)
• за това (затова, в случаите в които се ползва като синоним на „поради тази причина“, пример: Той беше болен, затова не дойде.)
• затова (за това, пример: Ще съжаляваш за това!)
• заяк (заек)
• збием (сбием)
• зблъсквам (сблъсквам)
• збор(сбор)
• зборник (сборник, проверка: сбор, събирам)
• збърка (сбърка)
• зглобка (сглобка)
• зглобявам (сглобявам)
• зграда (сграда)
• згреша (сгреша)
• здравеи (здравей)
• здравей те (здравейте)
• зема (взема)
• знамли (знам ли)
• знаетели (знаете ли)
• зрелост (зрялост)
• збогом (сбогом)
• зъбива, зъби (забива, заби когато става дума за компютър или програма)

И

• идеот (идиот)
• игнорирвам (игнорирам)
• игоист (егоист, егоизъм)
• иденайс/е/т (единайсет, единадесет)
• избранник (избраник)
• изведнъш (изведнъж)
• изведро (разделно: из ведро)
• извесно (известно, проверка: вест)
• извземам (изземам)
• издаиднически (издайнически)
• издаржа (издържа)
• изкам (искам)
• изклучение, исключение (изключение)
• изолирвам (изолирам)
• изкочи (изскочи)
• изкра (искра)
• изнесът (изнесат)
• израсвам (израствам несв. глагол, от „аз раста“), но:
• израстна (израсна св. глагол, от „той е расал“)
• изруд (изрод)
• изстерия (истерия)
• изтинал (изстинал)
• изтина (истина или изстина)
• изтрел (изстрел, проверка: стрела)
• изтукан (истукан = идол, от рус., нещо неподвижно и безучастно)
• изяш (изяж)
• имаго (има го, ако става дума за глагола „имам“ – ако става дума за последната фаза от развитието на насекомите, тогава е правилно)
• имали (има ли, ако става дума за питане, ед.ч. – ако е мн.ч., тогава е правилно)
• има ме (имаме, ако става дума за мн.ч. – ако е ед.ч, тогава е правилно)
• имах си аз/ас (има си хас, от арабски/турски (прил.) „чист, истински“; „струвам хас“ = "обръщам внимание, влияя се, засягам се")
• имено (именно тук не може да се приложи правилото за „нен“, защото „именно“ е наречие. Не съществува дума „именен“.)
• имигрант (емигрант, изселник)
  • Заб.: Думата имигрант е вярна в случаите когато става дума за заселник (имигрант), но не на място когато става дума за изселник (емигрант). Двете думи често се бъркат една с друга поради звуковата прилика затова е по-добре да се употребяват думите изселник и заселник.
• имформация, информаця (информация)
• инжинер (инженер)
• инзвъредно (извънредно)
• инкобация, инкобационен, инкобационно (инкубация, инкубационен, инкобационно)
• инсталирвам (инсталирам)
• интелегентен (интелигентен)
• интелегентност (интелигентност)
• интерестно (интересно)
• инъче (иначе)
• иринде (ренде)
• исконно (изконно, другото е стар русизъм)
• искренно (искрено, проверка: искрен, не искренен)
• испит (изпит)
• исползвам (използвам)
• испускам (изпускам)
• истинал (изстинал)
• источник (източник)
• истрел (изстрел, проверка: стрелям)
• истривам (изтривам)
• италиянка, италиянец (италианка, италианец)
• италянка, италянец (италианка, италианец)
• италиянски, италиянска (италиански, италианска)

Й

• йогорт (йогурт)
• йот (йод)

К

• кадето (където)
• казъх (казах)
• какав (какъв)
• какафония (какофония)
• Калифорниа (Калифорния)
• калчища (кълчища)
• калции (калций химичен елемент)
• калъв, калъвче (калъф, калъфче)
• камак (камък)
• канафка (канавка)
• капочино (капучино)
• карафица (карфица)
• картовки (картофки, към думата картоф се добавя умалително)
• касмет (късмет)
• като чели (като че ли, ако става дума за четене в минало време, тогава е правилно)
• кебабче (кебапче)
• клавятура (клавиатура)
• класирва (класира)
• книшка (книжка)
• коефицент (коефициент)
• кой то (който)
• кокъл (кокал)
• колидор (коридор)
• колинар (кулинар)
• колинария (кулинария)
• колипка (колибка)
• колтура (култура)
• комир (кумир)
• комисионна (съществителното е комисиона, прилагателното – комисионен, комисионна)
• комоникация (комуникация)
• компроментирам (компрометирам)
• комунизам (комунизъм)
• комфитюр (конфитюр)
• комформист (конформист)
• консомация (консумация)
• конфигорация (конфигурация)
• конфортно (комфортно)
• конфурмист (конформист)
• копувам (купувам, проверка: покупка)
• корегирам (коригирам)
• корпурации (корпорации)
• косвенно (косвено)
• косинос (косинус)
• котия (кутия)
• кофчег (ковчег)
• крадът (крадат)
• краи (край)
• кремвирш (кренвирш)
• критерии (ед.ч критерий)
• кръкгче (кръгче)
• кулиба (колиба)
• кумик (комик)
• кумин (комин)
• кунтузен, кунтузия (контузен, контузия)
• купили (купи ли при питане в ед.ч., пример: „Купи ли хляб?“)
• куплонг (куплунг)
• куповач (купувач, проверка: купувам)
• куфраж (кофраж)
• куфър (куфар или кофар – ост. катинар)
• кухненски плод (кухненски плот)
• кървъв (кървав)
• къртечница, крътечница, картешница (картечница)
• къто (като)

Л

• лажа (лъжа)
• лазарен (лазерен)
• лакардьон (акордеон или лакардия – ост. акордеон)
• лакирвам (лакирам)
• лафка (лавка)
• лебетка (лебедка)
• легция (лекция)
• лимозина (лимузина)
• лимонтозу (лимонтузу)
• линийте (линиите)
• лисче (листче, лисиче)
• лиценс (лиценз)
• лосче, лошче (лостче, лосче е вярно в случаите, когато става дума за малкото на лос)
• лотус (лотос)
• лъвина (лавина)

М

• Магадаскар (Мадагаскар)
• магйосник (магьосник)
• магнитофон, магнитафон, магнитавон (магнетофон)
• магнитут (магнитуд)
• мъкар, макър (макар)
• малак (малък, малаче – малкото на бивол)
• маниа (мания)
• манияк (маниак)
• маняк, мънияк (маниак)
• марморя (мърморя)
• маршерут, марширутен (маршрут, маршрутен)
• материял, матерял, матриял (материал)
• медиа (медия)
• меродия (мерудия)
• междучастие (междучасие)
• мекошав (мекушав)
• месни (от „месо“, например „месни колбаси“ или местни – произлиза от „място“, например „местното население“.)
• метеорид (метеорит)
• Методии (Методий)
• микровон (микрофон)
• милиярд, милярд (милиард)
• мильон, милйон, мельон, мелеон (милион)
• минъл (минал)
• мираш (мираж)
• мириз (мирис, мириси, но: миризма)
• миродавен (меродавен)
• мисал (мисъл, проверка: мисля; Миса̀л (от немски език Missal(e) по латински missalis 'литургически') означава мярка за величина на печатарски букви от 48 пункта, мисалски прил.)
• мифка (мивка от умивам, умивалник)
• младеш (младеж)
• могът (могат)
• модол (модул)
• молиф (молив)
• мола ви, молави, моляви (моля ви от „аз Ви моля“ или моливи от молив)
• мормот (мармот)
• моцуна (муцуна)
• мошенник (мошеник)
• мошна (мощна)
• мошност, мощтност (мощност)
• мутика (мотика)
• мушмурок (мушморок)
• мъркуч (маркуч)
• мърмот (мармот)
• мърсотия (мръсотия)

Н

• • Всички глаголи се пишат РАЗДЕЛНО от частицата „НЕ“ при следните изчерпателно изброени изключения:
    • глаголите с представка „недо-“, когато са в смисъл на непълнота – недогледам (и недоглеждам), недоизкажа се, недолюбвам, недооценя (и недооценявам), недоплатя, недоспивам си, недоумявам, недохранвам се, недочуя, недояждам си (и недоям си), недоволствам,
    • глаголи, които без „не“ не съществуват – невротизирам (се), немея, ненавиждам (и ненавидя), нехая,
    • повелителната форма недей (и диал. немой), частицата нека и диал. нечу).
• на дали (надали, пример: „Надали ще стане работата.“)
• на лице (налице)
• на сила (насила)
• на скоро (наскоро)
• не видим (невидим)
• не знаен (незнаен)
• надежност (надеждност, от „надежда“)
• напредвид (предвид)
• натурален акт (нотариален акт, от „нотариус“; „Натурален“ произлиза от „натура“ (естество), например „натурален сок“)
• натюрморд (натюрморт)
• на яве (ная̀ве)
• надменост (надменност)
• надсмешка (насмешка)
• надцелвам, надцелиш (нацелвам, нацелиш)
• наименовам (наименувам, наименуване, когато е в смисъл на „кръщавам“, но: наименование)
• наистинна, найстинна (наистина)
• напъдствам (напътствам)
• на слука (наслука)
• настроика (настройка)
• натписване (надписване)
• невиждам (не виждам)
• невилирам (нивелирам)
• невироятен (невероятен)
• невръстеник (неврастеник)
• незнам (не знам)
• неин приятел, но нейният любовник
• неме (не ме)
• неми (не ми, ако става дума за местоимение ед.ч. – „не ми говори“, ако е прилагателно мн.ч., тогава е правилно – „един ням, много неми")
• немърлив (немарлив)
• немога (не мога)
• неознаваемост (неузнаваемост)
• неотдавнъшен (неотдавнашен)
• неползвам (не ползвам)
• неполучавам (не получавам)
• нервени (нервни)
• неска (днеска)
• нестава (не става)
• несъм, несме (не съм, не сме)
• несъмненно (несъмнено)
• неуспорим (неоспорим)
• неуспява (не успява)
• неутразим (неотразим)
• нещасна (нещастна)
• неястност (неясност, проверка: ясно, или: неяснота)
• никролог (некролог)
• ноща (нощта)
• нуждна (нужна)
• някаде (някъде)
• някои (ед.ч. някой)
• някой (мн.ч. някои или ед.ч., м.р. някого при персонализация)

О

• обадими (обади ми, пример: „Обади ми се!“)
• обедително (убедително)
• обеждавам (убеждавам)
• обеждения (убеждения)
• обезомял (обезумял)
• обесилвам (обезсилвам)
• обеснявам (обяснявам)
• обещетение (обезщетение)
• обикновенни, обикновенно (обикновени,обикновено)
• обичтта (обичта)
• облегчен (облекчен)
• облицовачни (облицовъчни)
• облошка (обложка)
• облък, óблъчен (облак, облачен, но „облъ̀чен“)
• образувание (образование; но когато се има предвид дадено формирование, се използва образувание)
• обужавам (обожавам)
• оважавам (уважавам)
• оведомя (уведомя, но: осведомя)
• овековечавам (увековечавам)
• овеличавам, овеличат (увеличавам, увеличат)
• овесвам (увесвам)
• овеселителен (увеселителен)
• овивам (увивам)
• овличам (увличам)
• огасвам, огася (угасвам, угася))
• оговарям (уговорям)
• оговорка (уговорка)
• одавна (отдавна)
• одари (удари)
• одачно (удачно)
• одговор, одговори (отговор, отговори)
• одяло, одеало (одеяло)
• оеднаквявам (уеднаквявам)
• озадъчен (озадачен, проверка: задача)
• окраса (украса)
• окопирам (окупирам)
• окупавам се (окопавам се)
• олимпияда (олимпиада)
• оличавам (уличавам)
• омбуцман, омбутсман (омбудсман)
• омрелият (умрелият)
• омилостивявам (умилостивявам)
• омълчавам се (умълчавам се)
• онаследявам (унаследявам)
• оникален, оникална, оникално, оникални (уникален, уникална, уникално, уникални)
• ония (оня, вярно в случаите, когато се използва за онези, но е препоръчително да се използва онези)
• опастност (опасност, проверка: опасен)
• описаниа (описания)
• описъл (описал)
• опитали (опита ли при въпрос, ед.ч. – ако е множествено число или не е питане, тогава е правилно – „Те са опитали меда, а ти опита ли го?")
• оплашвам (уплашвам)
• оплътнявам (уплътнявам)
• оповавам се (уповавам се)
• оправление (управление)
• оправлява (управлява)
• оправлявам (управлявам)
• опражнявам (упражнявам)
• опътвам (упътвам)
• осемнайсе, осемнайста (осемнайсет, осемнайсета)
• осигорявам (осигурявам)
• ослуга (услуга)
• осмихвам (усмихвам)
• особенно (особено)
• оспех (успех)
• оспивам се (успивам се)
• оспокоявам, оспукоявам (успокоявам)
• оспявам, оспях ('успявам, успях)
• остановена (установена)
• остройство (устройство)
• осъвършенствам (усъвършенствам)
• осъмнявам се (усъмнявам се)
• осърдно (усърдно)
• отайка (утайка)
• отатък (оттатък)
• отварам (отварям)
• отверка (отвертка – проверка: въртя, отвъртам)
• „отдава“ – в смисъл „дава се на", да не се бърка с „удава“ (върви (ми), успявам) – „Удава му се математиката"
• отдаличен (отдалечен, пример: „отдалечен достъп“)
• отекчителен (отегчителен)
• отзат (отзад)
• отзова (озова, пример: Футболистът се озова сам срещу вратаря.; Отзова представлява „отговор на зова“, в смисъл на „притичам се“ (на помощ), или „извиквам обратно“, или „аз отзовавам“ – „прекратявам“ (мандат на посланик)
• отмедка (отметка)
• отностно (относно)
• оточнявам, оточнил (уточнявам, уточнил)
• отпадак, отпадаци (отпадък,отпадъци)
• отрепвам (утрепвам)
• от тук (оттук)
• оттървах се (отървах се)
• отъпкан (утъпкан)
• отъпквам (утъпквам)
• охажвам (ухажвам)
• оцелвам (уцелвам)
• оцъствам, оцъствие (отсъствам,отсъствие)
• очудвам (учудвам)
• оште (още)

П

• павкам (пафкам)
• пагобен (пагубен)
• палноценен (пълноценен)
• панахида (панихида)
• парви (първи)
• парзалка (пързалка)
• патувам (пътувам)
• педерас, педераз (книжовно: педераст)
• пеизаж, пейзаш (пейзаж)
• переодичен (периодичен)
• петак (петък, пета̀к, пета̀че означават вид монета с ниска стойност)
• Петйо (Петьо)
• петнайсе, петнайста (петнайсет, петнайсета)
• пиадестал (пиедестал)
• пикучен (пикочен)
• писменност, писменни (писменост,писмени)
• писъл (писал)
• пицерия (пицария)
• плевмония (пневмония)
• плеоцен (плиоцен или палеоцен – разликата е в десетки милиони години)
• плод (вярно ед.ч. бот., или плот голяма хоризонтална плоскост, например от мебел)
• площа (площта)
• плътноход, плътноходка (платноход, платноходка)
• по някога (понякога)
• по-вече (повече)
• полюлей (полилей, полиелей)
• помое му, помоему, по-моему (по моему)
• по-принцип (по принцип)
• по старо му, по старому (постарому)
• по-сърце (по сърце, проверка: „сърце“ е съществително)
• повиност (повинност)
• повот (повод)
• поглет (поглед, проверка: "гледам")
• подарак (подарък)
• подараци (подаръци)
• полвин (половин)
• полужение (положение)
• полюлей (полилѐй, остаряло: полиелей, от гр. πολύελαιλον – много елей, т.е. много маслинови масла, много светлини; означава (1) вид осветително тяло и (2) вид подбрани псалми)
• полюст (полюс)
• помоща (помощта)
• порастнал (пораснал)
• порногравски (порнографски)
• портукал (портокал)
• посланник (посланик)
• посрешна (посрещна)
• посъщество (по същество)
• поткарам, поткараме (подкарам, подкараме)
• потчинен (подчинен)
• потчинявам (подчинявам)
• прадка (пратка)
• праздник (празник, другото е архаична форма)
• пребирам се (прибирам се)
• превъплащение (превъплъщение)
• прегрътка (прегръдка)
• предверие (преддверие)
• предвит (предвид)
• предвърително (предварително)
• предрасъдици (предразсъдъци)
• предстой (предстои)
• предтекст (претекст)
• предутвратявам (предотвратявам)
• предценка (преценка)
• преключва (приключва, превключва)
• прелесна (прелестна)
• премоция, примоция (промоция)
• преностен (прено̀сен)
• преобразувание (преобразование)
• претапециране (претапициране)
• препядствие, препиядствие (препятствие)
• прецедател (председател)
• прещипвам, прещипал (прищипвам, прищипал)
• прещипан (прищипан в смисъл на притиснат)
• приател (приятел)
• приатно (приятно)
• приакор (прякор)
• придоставя (предоставя)
• прикачване (прекачване когато става дума за прехвърляне от едно превозно средство на друго)
• принодителен, принодителна, принодителни (принудителен, принудителна, принудителни)
• присторен (престорен)
• пришалец (пришълец)
• пробвали (пробва ли, при питане ед.ч. – ако е мн.ч., тогава е правилно, виж „опитали")
• продалжава (продължава)
• прожина (пружина)
• пропусквателен (пропускателен)
• проспирира (просперира)
• протейн (протеин)
• протоберанс (протуберанс)
• пръс (пръст)
• пръставлява (представлява)
• пръщене (пращене)
• пръщи, пръщя(т) (пращи, пращя(т))
• психопад (психопат)
• пумия (помия)
• пумияр (помияр)
• пунктоация (пунктуация)
• пустощта (пустошта)
• пъпеж (пъпеш)
• първеню (парвеню, от френски parvenu новобогаташ)
• пътнишки (пътнически, другото е архаизъм)
• пясак, песак, песък (пясък)

Р

• работен плод (работен плот при компютрите)
• работиме (работим)"е" се добавя само когато 1 лице ед. ч. съвпада с 1 лице мн. ч. бягам – бягаме – при глаголи в 3. спрежение)
• радиятор, радятор (радиатор)
• радиос (радиус)
• разочерование, разорачование (разочарование)
• разспространявам (разпространявам)
• разста (раста)
• разтеж (растеж)
• разтекал (разтекъл)
• разтрел, растрел (разстрел)
• разтъкаване (разтакаване)
• рака (ръка, проверка: ръчен. ръце; вярно в случаите, когато се отнася за бройната форма или непълен член на думата рак.)
• раце (ръце)
• ранклиста (ранглиста)
• расизам (расизъм)
• растна (расна)
• расхотка (разходка)
• регестрирам (регистрирам)
• рекал (рекъл)
• ремон ( ремонт)
• ритоален (ритуален)
• рицър (рицар)
• рожденни (рождени дни, рожден ден)
• рожденник (рожденик)
• руптаене (роптаене)
• ръзстояние, растояние (разстояние)
• ръсизам (расизъм)
• ръстеж (растеж)

С

• с (със, пред думи или съкращения започващи със звук /с/ или /з/ — „със сестра ми“, „със СССР“, „със CD“; както и когато предлогът получава самостоятелно ударение – „със или без нея“)
• сабирам, сабиране (събирам, събиране)
• савет, савети (съвет, съвети)
• савсем (съвсем)
• садба (съдба)
• садържание (съдържание)
• саздавам (създавам)
• самосъжеление (самосъжаление)
• самочуствие (самочувствие)
• Сан Франсиско (Сан Франциско) – градът в щата Калифорния, САЩ
• Сан Франциско (Сан Франсиско) – имена на обекти в Мексико, Централна и Латинска Америка и Испания
• сарце (сърце)
• сас (със)
• сащия (същия)
• сащество (същество)
• свадба (сватба)
• свера (сфера)
• свесно (свястно, но свестен [м.р.])
• Свети Власт (Свети Влас)
• свещенна (свещена)
• свещенно (свещено)
• свинкс, свинск, сфинск (сфинкс)
• сдание (здание)
• севте (сефте)
• седемнайсе, седемнайста (седемнайсет, седемнайсета)
• секи (всеки)
• секът (секат)
• сешуар, сушоар, сушуар (сешоар)
• сигорен (сигурен)
• сигорно (сигурно)
• силуз (силоз)
• синвол (символ)
• синос (синус)
• ситоация, ситуациа (ситуация)
• сички (всички)
• сичко (всичко, сичко се е използвало поетично от автори като Петко Славейков (Песен на паричката ми), Христо Ботев (На прощаване) и от други.)
• скилитка (скилидка)
• скодоумен (скудоумен)
• скраб (скрап)
• скуби (скубе когато става дума не за повелително наклонение – ако е в повелително наклонение, тогава е правилно)
• скулптур, склуптор (скулптор)
• склуптура, скулптора (скулптура) Обяснение кога се ползва скулптора.
• скучнувато (скучновато)
• скътаеш (скатаеш)
• слатка, слатки, слатко (сладка, сладки, сладко)
• словестен, словестни (словесен, словесни)
• словообразователен (словообразувателен)
• случай (случаи, ако става дума за мн.ч. – ако е ед.ч., тогава е правилно)
• случей (случай)
• смръдлив (смрадлив)
• собственна (собствена, проверка: собствен)
• сомнанбул (сомнамбул)
• социализам (социализъм)
• социопад (социопат)
• спесификация (спецификация)
• специялен (специален)
• спазвай те (спазвайте, пример: „Спазвайте чистота!“)
• спортис, спортиска (спортист, спортистка)
• справат (справят)
• спрът (спрат)
• сретство (средство)
• сръвнение (сравнение)
• сръжавам се (сражавам се)
• стартирвам (стартирам)
• сташ (стаж)
• стодент, стоденка (студент,студентка)
• стоиност (стойност)
• страно (странно)
• струели (строели)
• структори (структури)
• ступур (ступор, вцепененост)
• стълпкновение (стълкновение)
• сувалка (совалка)
• сумнамбули, сомнабули (сомнамбули)
• сутюен, сютюен (сутиен)
• сценарии (сценарий ед.ч.)
• сценарий (сценарии мн.ч.)
• сфетофар (светофар)
• сфръхзвуков (свръхзвуков)
• съботаж (саботаж)
• съботирам (саботирам)
• съботьор (саботьор)
• съдист (садист)
• съжелявам, сажалявам (съжалявам)
• съкрален (сакрален)
• съкровенна (съкровена)
• съкровенно (съкровено)
• съндък (сандък)
• сърма (сарма̀ – завито в листо или др. ядене; но съ̀рма – метална нишка за бродерия)
• състой (състои)
• съшност (същност)
• същественна (съществена)
• същественно (съществено)
• съчма (сачма̀, са̀чмен)
• сюджет (сюжет)
• сянки (сенки, но: сянка)

Т

• таборетка, таборедка (табуретка)
• Тамбукту (Тимбукту)
• тапак (тъпак)
• тапанар (тъпанар)
• тапециране (тапициране)
• тарся, тарсене (търся, търсене)
• технологий (технологии)
• тъпънар (тъпанар)
• тваря (товаря)
• тенеска (тениска)
• тенесист (тенисист)
• тетратка (тетрадка)
• тичаики (тичайки)
• толкос (толкоз)
• торбина (турбина)
• транвай (трамвай)
• транскрибция (транскрипция)
• трансцедентен (трансцендентен)
• трастика (тръстика)
• тренировачен, тренировачна (тренировъчен, тренровъчна)
• тринайсе, тринайста (тринайсет, тринайсета)
• туберколоза (туберкулоза)
• туку-така (току-така)
• току що, токущо (току-що)
• турболенция (турбуленция)
• тъка (така)
• търалеж, търълеж, тарълеж (таралеж)
• търба, траба (тръба)
• тънак (тънък, проверка: тънки)

У

• убективна (обективна)
• убесвам (обесвам)
• убида, убиждам (обида,обиждам)
• убичам (обичам)
• убожавам (обожавам)
• убърна (обърна)
• угорчен(а) (огорчен(а))
• „удава“ (върви ми, успявам) да не се бърка с „отдава“
• удобрявам (одобрявам)
• удър (удар)
• ужастно, ожастно, ожасно (ужасно)
• ужениш (ожениш)
• узначава (означава)
• указвам (оказвам съдействие, но: указвам в смисъл на посочвам, нареждам)
• улекна (олекна)
• уливам (оливам)
• улигофрен (олигофрен)
• улях (олях)
• умаловажавам (омаловажавам)
• умраза (омраза)
• умърсен (омърсен)
• упаковам (опаковам)
• уписвам (описвам)
• уплаквам (оплаквам)
• уплел (оплел)
• упора (опора)
• управдал (оправдал)
• управи, управя (оправи, оправя)
• управия (оправия)
• упровергае (опровергае)
• упростявам (опростявам)
• упрощавам (опрощавам)
• упържа (опържа)
• уранготан (орангутан)
• урганизирам (организирам)
• уръдие (оръдие)
• уръжие (оръжие)
• усвежавам (освежавам)
• усветявам (осветявам)
• усигорявам (осигурявам)
• услушвам се (ослушвам се)
• усмелявам (осмелявам)
• усмислил (осмислил)
• усни (устни)
• успорван (оспорван)
• успуреден (успореден)
• устаря (остаря)
• утивам (отивам)
• утказвам (отказвам)
• утплесвам (отплесвам)
• утрепка (отрепка)
• утривалка, отривалка (изтривалка)
• утривам (отривам)
• утучвам (отучвам)
• учавствам (участвам, проверка: участ)
• учовечавам (очовечавам)
• уш (уж)
• ущипвам(ощипвам)

Ф

• фалирвам (фалирам)
• фалшиф, фълшив (фалшив)
• Фаренхайд (Фаренхайт)
• фаренгит (фарингит)
• фармацефт (фармацевт)
• фастък, фастъци (фъстък, фъстъци)
• фасунка (фасунга;сонка(простонар.), от немски език fassung)
• фелтфебел (фелдфебел)
• фенолфталейн (фенолфталеин)
• финансии (финанси)
• финна, финни, финно (фина, фини, фино, проверка: фин, не финен)
• флезе (влезе)
• фнимание/фнимавам (внимание/внимавам)
• фойе (фоайе)
• фотьоел (фотьойл)
• фръквам (хвръквам)
• фтасала (втасала)
• фторник (вторник)
• фтълпявам (втълпявам)

Х

• халостен (халосен)
• хамелион (хамелеон)
• харесъл (харесал, проверка: харесам)
• хаус (хаос, но ако става дума за стил в електронната музика, тогава е правилно)
• хибрит (хибрид)
• хиликоптер (хеликоптер)
• химикали (химикалки, грешката се наблюдава при употреба на множествено число химикалка за писане, в смисъл на химикали като вещества )
• Хирушима (Хирошима)
• хитар (хитър)
• ходиме (ходим, окончанието е „-ме“ само когато 1 л.ед.ч. съвпада с 1 л.мн.ч., т.е. при глаголи в 3. спрежение, примерно: бягам – бягаме)
• хотдок, хот-дог (хотдог)
• храбар (храбър)
• христианство (християнство)

Ц

• царвул (цървул)
• Целзии (Целзий)
• цензориран (цензуриран)
• цено (ценно)
• цероза (цироза)
• цъвтеж (цъфтеж)

Ч

• чаршав (чаршаф)
• челюсна (челюстна)
• через (чрез)
• чесно (честно)
• четах, четъх (четох, четях, пример: „Този вестник вече го четох, но докато го четях...“)
• четри (четири)
• четринайсе, четирнайсе, четиринайсе; четринайста, четирнайста, четиринайста (четиринайсет; четиринайсета)
• четът (четат)
• Чибурашка (Чебурашка)
• човал (чувал)
• чусвам, чуствам (чувствам)
• чъсовник (часовник)

Ш

• шезофрения (шизофрения)
• шерок (широк, проверка: шир, нашир)
• шеснайсе, шестнайсе; шеснайста, шестнайста (шестнайсет; шестнайсета)
• шикаф, шкав (шкаф)
• шофиорски (шофьорски)
• шпертплат (шперплат)
• Шугун (Шогун)
• шумът (шумят – ако става дума за глагол)

Щ

• щаслив (щастлив, проверка: щастие)
• штепсел (щепсел)
• Щутгард (Щутгарт)

Ъ

• ъгал (ъгъл)
• ъкъл (акъл)
• ъпсурт (абсурд, Ъпсурт е вярно, когато става дума за наименованието на музикална група Ъпсурт)

Ю

• юнуша (юноша)
• юрис (юрист)
• юристконсулт (юрисконсулт, от латинския термин juris-consultus – правовед, юридически съветник)
• ютий (ютии)

Я

• ядах (ядох)
• ядеме (ядем, „е“ се добавя само когато 1 лице ед. ч. съвпада с 1 лице мн. ч. бягам – бягаме – при глаголи в 3. спрежение)
• ядренна (ядрена, проверка: ядрен, не ядренен)
• яморлук (ямурлук)
• яркос (яркост, членувано: яркостта)
• ярос (ярост, проверка: яростен)
• яш (яж, Яш е вярно в случаите, когато става дума за град Яш в Румъния)

Външни препратки

• Как се пише? – онлайн справочник с информация за често допускани грешки при писане на български език
• Отговори на въпроси за българския правопис (от Zak.bg)
• правопис.be – приложение, което показва как се пишат често бъркани думи и изрази