Прабългарски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Прабългарски език
РегионОт Централна Азия до степите на север от Кавказ, Волга и Дунав и Южна Италия (Молизе, Кампания)[1]
Говорещиизчезнал от 9-и или 10 век по река Дунав и от 14 век в Поволжието
ПисменостПрабългарски руни, Гръцка азбука, Арабска азбука
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Огурски
...→Прабългарски
В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.
Предложената систематизация е примерна.
Кодове
ISO 639-3xbo
Прабългарски рунически знаци

Прабългарският език е мъртъв език, говорен някога от прабългарите. За него се съди главно от отделни запазени писмени фрази и от влиянието му върху езиците, за които се предполага, че са го наследили. По тези причини малко е известно за лингвистичните характеристики на езика, а класификацията му е спорна.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Прабългарският език е говорен от прабългарите поне от времето на Стара Велика България (7 век), след това във Волжка България и Дунавска България. С известни основания може да се предположи, че в Дунавска България вероятно напълно изчезва след 9 век, когато официален език става старобългарският, който е разработен в преводите на Библията от Кирил и Методий и се основава на солунското славянско наречие. В него са запазени само отделни прабългарски думи, а идентификацията на други с прабългарския е спорна.

Предполага се, че прабългарският език се използва във Волжка България най-късно до 14 век, изместен от къпчакските тюркски говори, от които произлизат съвременните татарски и башкирски език и вече мъртвият кумански език. От него има запазени малък брой надгробни надписи на арабска азбука (дж-диалект с ротацизъм). Т.нар. „булгарски език“, споменат от Махмуд от Кашгар (11 век), не е волжко-прабългарски, а е z-диалект на езика, наречен от автора „къвчакски“. Чувашкият език се е развил от език, близък до прабългарския (или от негов волжко-прабългарски диалект), и е най-близкият до прабългарския език. В старотатарския език има отделни заемки от прабългарския език, но днешният татарски език е като цяло много различен от прабългарския.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Липсата на достатъчен езиковедски материал прави трудно класифицирането на езика на прабългарите.

Сведения на древни автори и пътешественици[редактиране | редактиране на кода]

В обширните пътеписи на ал Истахри от Х в. сл. Хр. се сравнява прабългарския език на Волжка България с езиците на съседните народи:

"...езикът на българите прилича на езика на хазарите, а буртасите имат различен език, така както езикът на русите не е същият като езика на хазарите и буртасите."[2][3][4]

Ибн Хаукал е арабски географ от Х в. сл. Хр., който пътешества в периода 943 - 969 г. Той отново потвърждава, че "езикът на българите наподобява езика на хазарите".[5][6]

Персийският учен-енциклопедист, историк и лингвист ал Бируни (973 – 1048) отбелязва в своите трудове, че езикът на българите и сабирите e смесица между тюркски и хазарски.[7]

Огурска (булгарска) езикова група[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно българската и световната наука приемат, че той е от групата на тюркските езици, като се обединява с хазарски, хунски, тюрко-аварски (да не се бърка със съвременния аварски език) и чувашки език в подгрупа, наречена огурски езици, значително отличаваща се от останалите тюркски езици.[8][6] По същество съхранените прабългарски думи са много по-близки до чувашки, монголски и тунгусо-манджурски и са в най-далечно положение от тюркските езици, което прави обединението им с тях доста спорно и проблематично. Освен това във времето и пространството съществува сериозно разминаване в етногенезата на прабългарите и тюрките.

Сред основните източници за анализ на прабългарския език са неславянските числови изрази в „Именник на българските ханове“, като академичните изследователи ги идентифицират като тюркски.[9] Анализът на имената на прабългарските племена също води до противоречиви изводи, като произходът на различните имена е тюркски, ирански и угро-фински.[10] Предимно тюркски, но и ирански влияния показва и изследването на личните имена на прабългарски владетели[11] и на писмените паметници на Балканите.[12]

Наличието едновременно на тюркски, ирански и угро-фински елементи в прабългарския език може да има различни обяснения – тюркски или тюрцизиран елит при ираноговорещо население, тюркoговорещо население и влияние на съседните ираноезични народи, смесване на етнически групи с различен произход. Ограничените данни за езика и ранната история на прабългарите не дават възможност за еднозначно разрешване на проблема.[13]

Сходство с хунски езикови остатъци[редактиране | редактиране на кода]

Според класификацията на лингвиста Омелян Прицак езикът на дунавските прабългари е бил сходен на хунския език.[14] Той смята, че като част от алтайските езици, хунският е заемал междинно положение между тюркските и монголските езици, но е бил по-близък до тюркските, като показва известно сходство с турския и якутския език.[15]

Според Антоанета Делева – Гранберг прабългарският език е уникален измежду всички алтайски езици, като има общи характеристики с хунския език, като е формиран в района на северозападните граници на Китай в периода 5 – 3 век преди новата ера. Според нея в него има заемки от иранските езици (най-вече имена и културни термини) и има някои характеристики, които не са свързани с алтайските езици (тюркски и монголски). Гранберг нарича прабългарския език (протобългарския) „хуно-български език“, както е дефиниран от Омелян Прицак, тъй като според нея „протоезикът“ е теоретична конструкция, а хуно-българският език е бил жив език.[16][17]

Иранска хипотеза[редактиране | редактиране на кода]

Някои съвременни български изследователи като Петър Добрев,[18] Божидар Димитров[19] го свързват по-скоро с иранските езици. Според проф. Раймонд Детрез иранската хипотеза е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се по време на т. нар. Възродителен процес и има изразен националистически уклон. Той изтъква, че сериозните научни кръгове приемат за водеща тезата за тюрко-алтайския произход на езика на прабългарите, а иранската хипотеза е маргинална от научна гледна точка.[20][21] Според Веселин Бешевлиев наличието на ирански имена у първобългарите е нещо, което би трябвало по начало да се очаква. Ако се вземе предвид, че ирански имена се срещат у прабългарите, то най-вероятно е да се приеме, че всред тях са съществували ирански етнически елементи.[22]

Речников запас[редактиране | редактиране на кода]

Следната таблица онагледява етимологията на някои прабългарски думи, заети в унгарския език.[23][24]


унгарска дума значение тюркска етимология сродни думи
borjú теле *buŕa-gu чув. пӑру, тур. buzağı „теле“
borsó грах *burčak чув. пӑрҫа „грах“
gyertya свещ *jar- чув. ҫурта „свещ“
gyöngy (рус. жемчуг) бисер *jinčü чув. ӗнчӗ „синци,мънисто“, тур. inci „бисер“
gyümölcs плод *jẹ̄miĺč чув. ҫимӗҫ, тур. yemiş „плодове“
gyűrű пръстен *jüŕük чув. ҫӗрӗ, тур. yüzük „пръстен“
ír пиша *jạŕ- чув. ҫыр, тур. yazmak, тат. язарга „пиша“
ökör вол *öküŕ чув. вӑкӑр, тур. öküz „бик“
sárga жълт *siarɨg чув. шурӑ „бял“, тур. sarı „жълт“
sok много *čok тур. çok „много“
szél вятър *jẹl чув. ҫил, тур. yel „вятър“
szér място *jẹr чув. ҫер, тур. yer „земя“
szőlő грозде *jidge-lek чув. ҫырла, тур. çilek „ягода“
szab кроя *jib чув. ҫӗв, тур. yiv, тат. җөй „шев“
szűcs кожухар *jib-či чув. ҫӗвӗҫ „шивач“
üröm пелин *eŕen чув. эрӗм, каз. изен „пелин“

Следната таблица онагледява етимологията на някои предполагаеми прабългарски думи, запазени в старобългарския и българския език.[25][26][27][28][16]

значение тюркска етимология сродни думи и заемки
Балчик, Балик *bialɨk др-тюрк. balɨq, чув. пӳлер „крепост“
белег *bil- чув. палӑк „знак, паметник“,
чув. пӗл, тур. bilmek, тат. белергә,
каз. білу „знам“; заета в унг. bélyeg „марка“
бѣльчоугъ (стб.) пръстен *bilčük / *bilčik чагат. biläzik „белезник“, тат. беләзек „гривна“, тур. bilezik „гривна“
бъбрек *bögür / *bögrek чув. пӳре, тат. бөер, др-тюрк. bögür, тур. böyrek,
монг. бөөр „бъбрек“; заета в турски böbrek
виря надигам *ȫŕ- „нагоре“ чув. вир „връх“,
др-тюрк. üze/öze, тур. üzerinde „върху, над“
газя *geč- чув. каҫ „газя, преминавам“,
тур. geçmek „преминавам, пресичам, преплувам“
губер одеяло *qöbüŕ / *qebiŕ „килим“ тур. диал. köyüz, узб. кигиз „килим“;
заета в рус. ковёр, чеш. kober, пол. kobierzec „килим“
дохторъ (стб.) възглавница *jạŕtuk / *jạtŕuk чув. ҫытар, тур. yastık, каз. жастық „възглавница“,
тат. ястык „дюшек“
кандиѩ (стб.) църковно звънче *qendük чув. канти „кръгла дървена чаша“,
азр. кәнди „съд за брашно/зърно“;
бълг. кънтя (за камбана), заета в рус. кандея,
укр. кандiйка „дървена чаша за светена вода“,
виз.грц. κοντίον „чаша“
капь (стб.) образ, икона *gēp чув. кап, др.-тюрк. kep „образ“;
бълг. капище „храм“, заета в унг. kēp „образ“
книга *küiniv, *küinig
< кит. k`üen „свитък“
ст.-уйг. kuin, kuinbitig „книга“;
заета в слав. кънига, унг. könyv „книга“,
ерзян. конёв „хартия“
коварен *qob „заговор“ чув. кавар „заговор“, тур. kovucu „доносник“,
монг. хуурах „мамя“; заета в рус. коварнный
ковъчегъ (стб.) ковчег *qapɨrčak чагат. qapɨrčaq „ковчег“,
тур. kapçık „малък съд“, монг. хайрцаг „кутия“;
заета в унг. koporsó „ковчег“, рус.ковчег-гроб,укр.ковчег-труна, срб.ковчег-Lijes
колчан *qeĺ др.-тюрк. keš „колчан“;
заета в тат. калчан, рус. колчан
корем *qạrɨn чув. хырӑм, тур. karın,
тат. карын, каз. қарын „корем“
косер *kes- „режа“ чув. кас, тур. kesmek,
тат. кисәргә, каз. кесу „режа“;
заета в слав. коса (за жътва),
унг. kés „нож“
кърчаг (стб.) вид съд *qapɨrčak чагат. qapɨrčaq „ковчег“;
заета в унг. korsó „кана“
ολγου (олгу) (стб.) велик *ulug тур. ulu „велик“, тат. өлкән „по-възрастен“
пале кученце *bāla тат. бала „дете“, чув. пултӑр „бълдъза“
пахар (стб.) чаша *bakɨr тур. bakır, чув. пӑхӑр „мед“;
заета в рум. păhar „чаша, стомна“,
унг. póhár „чаша“, слов. pohár „чаша“
пашеног (стб.) баджанак *bāča чув. пуҫана, тур. bacanak „баджанак“
порой силен дъжд *bora туркм. bora, каз. борау „силен снеговалеж“,
монг. бороо хур „дъжд“
самъчии (стб.) управител *som чув. сум „число“, тур. san „сан, чин“;
заета в унг. szám „число“, слав. санъ
сипаничев болен от шарка *čɨ̄pgan чув. ҫӑпан, тур. siban „цирей“;
заета в рус. сыпь „вид болест“
сиромах беден човек. монг. *čira-ma чув. ҫарамас „гол, съблечен“, монг. чармай „гол“
сулица (стб.) късо копие *sīĺ „остър“ чув. шӑл „зъб“, тур. šiš „шиш“,
тат. шеш „стожер“, каз. ұшы „острие“
телѣга (стб.) кола *Tilgen „колело“ др.-тюрк. tilgen „колело“, монг. тэрэг „каруца“;
бълг. талига, заета в унг. talicska ръчна количка
тояга дебела, здрава, дълга пръчка *daja- чув. туя „жезъл, тояга“, тур. dayak „опора, подпора, тояга, резе на врата, бой, побой“
тълмач, тлъкъ (стб.) тълкувам *dɨl/*dil чув. чӗлхе, тат. теле „език“, тур. dilmaç преводач;
бълг. тълмач, заета в унг. tolmács, слав. толмач,
ср.-нем. tolmetsche (1300 г.) „преводач“
търкалям навивам *dǖr чув. тӑркӑс „колело за игра“, тӗркеле „увивам“,
тат. төренергә „увивам се“
тыкръ (стб.) огледало *deg- „кръг“ чув. тӗкӗр „огледало“, тур. değirmen „мелница“;
заета в унг. tükör „огледало“
урва стръмно място, стръмнина *üŕ- „чупя“ чув. ур „ров“, тат. өзәргә „късам, ръфам“
чертог дворец перс. čar „4“ +
тюрк. *otag „стая“
тур. oda „стая“
чигот праб. военна титла *jEgit тур. yiğit „юначага“, тат. егет „храбрец“

, чув. "егет" „юначага“

чука връх joq- тур. yokuş „нанагорнище“, каз. җоғарғы „горен“
чумеря се мръщя се неизв. чув. шӑмар „сърдя се; разваля се (за време)“,
унг. csömör „гадене, отврат“
шавар тръстика *siaŕ „блато“ чув. шур, тат. саз „блато“, тур. saz „тръстика“;
заета в унг. sár „кал, мръсотия“
шаран вид риба *sāŕgan тур. sazan, каз. сазан „шаран“;
заета в унг. sárkány „дракон“
шаръ,
шарити, шаръчи (стб.)
боя, художник < кит.? чув. сӑрӑ „боя“, монг. зураач „бояджия“;
бълг. шарен, заета в рус. шар, срб. шара, словен. šar
шейна кола върху плазове за придвижване или превозване по сняг и лед неизв. чув. ҫуна, манс. son,
саам. tsuna шейна, монг. цана „шейна“
шиле голямо агне (до една година) *sīĺe-gu тур. şişek „шиле“
шуга вид болест *sögil чув. шӗкӗл, тур. siğil,
тат. сөял „брадавица“
шуртя процеждам се *süŕ- „шуртя“ чув. сӗр „цедя“, тур. süzmek „цедя“;
заета в унг. szűr „процежда се“

Следната таблица онагледява етимологията на някои волжко-прабългарски думи, известни от многобройни каменни надгробни надписи от територията на Волжка България, написани с арабски букви.

Дума на волжко-прабългарски Примерна транслитерация Съвременен чувашки аналог Съвременен татарски аналог Значение на думата
هیر хир хӗр кыз дъщеря, момиче
أول авл ывӑл ул син
آیح айх уйӑх ай месец
جال джал ҫул ел година
تواتو، تواتة туату, туата тӑват (тӑ) дүрт четири
آلط، آلطی алты, алт улт (тӑ) алты шест
جتی، جیات джиат, дж-ти ҫич (чӗ) җиде седем
سکر с-к-р сак(к)ӑр сигез осем
طحر، طحور т-хур, т-х-р тӑх(х)ӑр тугыз девет
وان ван вун (нӑ) ун десет
جیریم، جرم джирим, дж-р-м ҫирӗм егерме двадесет
ووطر вут-р вӑтӑр утыз тридесет
جور джур ҫӗр ѝөз сто

Фонетични особености[редактиране | редактиране на кода]

От таблиците се вижда, че за прабългарския език, както и за съвременния чувашки език са характерни ротацизъм и ламбдаизъм, т.е. съгласните от тюркския праезик ŕ и ĺ преминават в r и l, докато в останалите тюркски езици преминават в z и š. Друга фонетична промяна е преходът на начално s в š, която е характерна и за чувашкия език.

Някои изследвания (Добрев, Ив., 2005) предполагат, че за прабългарския език са характерни стесняване на широките гласни и разширяване на тесните гласни, но това е трудно доказуемо, поради наслагване на по-късни звукови промени в старобългарския език.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nordhoff, Sebastian; Hammarström, Harald; Forkel, Robert; Haspelmath, Martin, eds. (2013). "Bolgarian". Glottolog. Leipzig: Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology.
  2. Заходер, Б. Н. Каспийский свод сведений о Восточной Европе : Горган и Поволжье в IX-X вв. Т. I. Москва, Восточная литература, 1962. с. 238. (на руски)
  3. Bibliotheca geographorum Arabicorum. Т. I. Viae Regnorum descriptio ditionis Moslemicae auctore Abu Ishák al-Fárisi al-Istakhrí. Lugdunum Batavorum (Leiden), Michael Jan de Goeje, 1870. с. 225. Посетен на 2022-08-01. (на арабски)
  4. Golden, Peter B. Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei, 2011. ISBN 9789732721520. p. 225. (на английски)
  5. Brook, Kevin Alan. The Jews of Khazaria. 1999. ISBN 0-7657-6032-0. OCLC 39655011. p. 63. (на английски)
  6. а б Erdal, Marcel. The Khazar Language // The World of the Khazars: New Perspectives. Т. 17. BRILL, 2007. ISBN 978-90-04-16042-2. p. 75–108. Посетен на 2022-08-02. (на английски)
  7. Golden, Peter Benjamin. An introduction to the History of the Turkic peoples: ethnogenesis and state formation in medieval and early modern Eurasia and the Middle East. Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 1992. ISBN 9783447032742. p. 235. Посетен на 2022-07-01. (на английски)
  8. Golden, Peter B., Hriban, Cătălin. Studies on the peoples and cultures of the Eurasian steppes. Editura Academiei Române, 2011. ISBN 978-973-27-2152-0. OCLC 806437412.
  9. Бешевлиев, Веселин. Първобългарски надписи. Второ преработено и допълнено издание. София, 1992.
  10. Баскаков, Н. А. О происхождение этнонима башкир // Этническая ономастика. Москва, 1984. с. 13 – 18.
  11. Бешевлиев, Веселин. Ирански елементи у първобългарите // Античное общество. Москва, 1967. с. 237 – 247.
  12. Бешевлиев, Веселин. За разнородната същност на първобългарите // Плиска-Преслав (2). 1981. с. 20 – 25.
  13. Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 20 – 21.
  14. The Hunnic Language of the Attila Clan, O. Pritsak, Harvard Ukrainian Studies, Vol. 6, No. 4 (December 1982), p. 444. // Архивиран от оригинала на 2016-12-13. Посетен на 2015-10-24.
  15. The Hunnic Language of the Attila Clan, O. Pritsak, Harvard Ukrainian Studies, Vol. 6, No. 4 (December 1982), p. 470
  16. а б Granberg, Antoaneta. Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavonic // Swedish Contributions to the Fourteenth International Congress of Slavists (Ohrid, 10-16 September 2008). Umeå, Umeå University, 2009. ISBN 978-91-7264-814-2. 79023. p. 19-31. Посетен на 2022-07-31. (на английски)
  17. Granberg, Antoaneta. The Hunno-Bulgarian Language (PDF) // Danish Society for Central Asia’s Electronic Yearbook. 2008, The Hunno-Bulgarian Language, Antoaneta Granberg, pp. 6 – 11. 1. 2008. с. 6-11. Архивиран от оригинала на 2022-07-31.
  18. Добрев, Петър. Произход и прародина на българите според комплексни данни // Български векове 1. 1999. с. 28 – 41.
  19. Димитров, Божидар. 12 мита в българската история. София, 2007. ISBN 9549165213. с. 5.
  20. Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.
  21. Historical Dictionary of Bulgaria, Raymond Detrez, Rowman & Littlefield, 2014, ISBN 1-4422-4180-2, p. 400.
  22. Бешевлиев, Веселин. Ирански елементи у първобългарите, Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, стр. 237 – 247, Издательство „Наука“, Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории [1]
  23. A magyar nyelv történeti-etimológiai szótára. Budapest, 1967 – 1976.
  24. Gombocz, Z. Die bulgarisch-türkische Lehnwörter in der ungarischen Sprache // MSFOu. Helsinki, 1912.
  25. Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. Москва, 1964 – 1973.
  26. Фехеръ, Г. Ролята и културата на прабългарите. София, 1997.
  27. Добрев, Иван. Надпис № 21 от българското златно съкровище „Надь Сент-Миклош“ // Сборник материали от Научна конференция на ВА „Г. С. Раковски“. София, 2005.
  28. Starostin, Dybo, Mudrak (eds.). Etymological Dictionary of the Altaic Languages. Brill Academic Publishers, 2003.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]